Обектно-ориентирано програмиране...
class Vector(object):
def __init__(self, x, y, z): self._coords = map(float, [x, y, z])
def length(self): return sum([_ ** 2 for _ in self._coords]) ** 0.5
def dot(self, other):
return Vector(self.y() * other.z() - self.z() * other.y(),
self.z() * other.x() - self.x() * other.z(),
self.x() * other.y() - self.y() * other.x())
def normalize(self):
self._coords = [_ / self.length() for _ in self._coords]
def x(self): return self._coords[0]
def y(self): return self._coords[1]
def z(self): return self._coords[2]
x, y = Vector(0, 2.0, 0), Vector(3.0, 0, 0)
z = x.dot(y)
z.normalize()
print z._coords
object
или клас, който наследява object
- list
, dict
, tuple
, str
и т.н.__new__
.__slots__
.
class Something(object):
__slots__ = ['spam', 'eggs']
>>> smth = Something()
>>> smth.spam = 1
>>> smth.eggs = 2
>>> smth.foo = 3
Traceback (most recent call last):
File "<stdin>", line 5, in <module>
AttributeError: 'Something' object has no attribute 'foo'
Обикновенно се налага, когато наследявате immutable стандартни класове
class SpamTuple(tuple):
def __new__(cls, number = 1):
result = ("Spam",) * number
return tuple.__new__(cls, result)
def countSpam(self):
return len(self)
spams = SpamTuple(3)
print spams # ('Spam', 'Spam', 'Spam')
print spams.countSpam() # 3
При класове от стар стил, атрибутите се търсят в родителите по дълбочина
class A:
def spam(self): print "A's spam"
class B(A): pass
class C(A):
def spam(self): print "C's spam"
class D(B, C): pass
d = D()
d.spam() # A's spam
При класове от нов стил, атрибутите се търсят в родителите по широчина
class A(object):
def spam(self): print "A's spam"
class B(A): pass
class C(A):
def spam(self): print "C's spam"
class D(B, C): pass
d = D()
d.spam() # C's spam
getattr(обект, име_на_атрубит)
връща обект.атрибут
, където атрибут.setattr(обект, име_на_атрибут, стойност)
присвоява стойност на обект.атрибут
.delattr(обект, име_на_атрибут)
работи като del обект.атрибут
.
class Spam: pass
>>> spam = Spam()
>>> spam.eggs = "Eggs"
>>> getattr(spam, 'eggs')
Eggs
>>> setattr(spam, 'bacon', 'Spam, eggs and bacon')
>>> spam.bacon
Spam, eggs and bacon
>>> delattr(spam, 'bacon')
==
is
>>> a = ['spam', 'eggs', 42]
>>> b = ['spam', 'eggs', 42]
>>> a is b
False
>>> a == b
True
>>> c = a
>>> a == c
True
>>> a is c
True
Можете да предефинирате равенството за обекти от даден клас с метода__eq__
class Vector(object):
def __init__(self, x, y, z): self._coords = map(float, [x, y, z])
def __eq__(self, other):
return all([a == b for a, b in zip(self._coords, other._coords)])
По подразбиране, __eq__
е имплементирана с is
class Food(object): pass
spam = Food()
eggs = Food()
moreSpam = spam
print spam == moreSpam, spam is moreSpam # True True
print spam == eggs, spam is eggs # False False
class Vector(object):
def __init__(self, x, y, z): self._coords = map(float, [x, y, z])
def __eq__(self, other):
return all([a == b for a, b in zip(self._coords, other._coords)])
>>> a, b = Vector(1.0, 1.0, 1.0), Vector(1.0, 1.0, 1.0)
>>> print a == b
True
>>> print a != b
True
>>> print "WTF?!"
__eq__
не предефинира !=
__ne__
Други методи за сравняване на обекти:
__lt__(self, other)
# self < other__le__(self, other)
# self <= other__gt__(self, other)
# self > other__ge__(self, other)
# self >= otherМожете да предефинирате всичките шест оператора __cmp__(self, other)
. Този метод трябва да сравнява self
и other
и да връща:
self < other
.self == other
.self > other
.class Vector(object):
...
def __cmp__(self, other):
if self.length() < other.length(): return -1
elif self.length() == other.length(): return 0
else: return 1
str
) и "репрезентация" (repr
)str(обект)
или при "%s" % обект
eval(repr(обект)) == обект
repr(обект)
.
>>> print "Spam\nand\neggs"
Spam
and
eggs
>>> print repr("Spam\nand\neggs")
'Spam\nand\neggs'
Можете да дефинирате текстово представяне и репрезентация със "служебните" методи __str__
и __repr__
.
class Person(object):
...
def __repr__(self):
return "Person(%s, %s)" % (repr(self.name), repr(self.age))
def __str__(self):
return self.name
>>> mityo = Person("Mityo the Python", 33)
>>> str(mityo)
Mityo the Python
>>> repr(mityo)
Person('Mityo the Python', 33)
>>> mityo
Person('Mityo the Python', 33)
>>> eval(repr(mityo))
Person('Mityo the Python', 33)
Можете да "задавате" хеш стойностите на вашите обекти дефинирайки метода __hash__
.
class Person(object):
...
def __hash__(self):
return len(self.name) + self.age
Можете да вземете хеша на даден обект с функцията hash()
.
>>> mityo = hash(Person("Mityo da Gun", 30))
42
Можете да предефинирате аритметичните оператори за вашите типове.
__add__(self, other)
за self + other
__sub__(self, other)
за self - other
__mul__(self, other)
за self * other
__div__(self, other)
за self / other
__floordiv__(self, other)
за self // other
__mod__(self, other)
за self % other
__lshift__(self, other)
за self << other
__rshift__(self, other)
за self >> other
__and__(self, other)
за self & other
__xor__(self, other)
за self ^ other
__or__(self, other)
за self | other
+=
, /=
и т.н.i
след двете подчертавки - __add__
става __iadd__
self
и да връщат self
a, b, c = MagicNumber(3), MagicNumber(5), MagicNumber(7)
a = a + b # MagicNumber.__add__(a, b)
a += c # MagicNumber.__iadd__(a, c)
r
, т.e. "десния" вариант на __add__
е __radd__
a + b
, ще се извика b.__radd__
само ако а
не дефинира __add__
, а b
дефинира __radd__
.b
е от тип, наследник на a
, то Python ще опита да извика b.__radd__
преди да пробва с a.__add__
. По този начин наследници могат да предефинират аритметични операцииИма методи, които може да предефинирате, за преобразования от вашия клас към стандартен тип:
__int__(self)
за int(обект)
.__long__(self)
за long(обект)
.__float__(self)
за float(обект)
.__complex__(self)
за complex(обект)
.__nonzero__(self)
за bool(обект)
.Python ви предлага и оператори, с които можете да третирате вашия клас като колекция:
__len__(self)
за len(обект)
.__getitem__(self, key)
за обект[key]
.__setitem__(self, key, value)
за обект[key] = value
__delitem__(self, key)
за del обект[key]
.__contains__(self, item)
за item in обект
.Можете да предефинирате оператора две скоби ()
.
class Stamp(object):
def __init__(self, name): self.name = name
def __call__(self, something):
print "%s was stamped by %s" % (something, self.name)
>>> stamp = Stamp("The goverment")
>>> stamp("That thing there")
That thing there was stamped by The goverment
Можете да предефинирате достъпа до атрибутите на вашите обекти с __getattr__
, __setattr__
и __delattr__
. Сигнатурите са следните:
__getattr__(self, name)
за something = object.name
__setattr__(self, name, value)
за object.name = "Foo"
__delattr__(self, name)
за del object.name
__getattr__(self, name)
се извиква само, ако обекта няма атрибут с име name
.
class Spam(object):
def __getattr__(self, name):
print "Getting attribute: " + name
return None
spam = Spam()
spam.eggs = "Eggs"
print spam.eggs
print spam.foo
Eggs
Getting attribute: foo
None
__setattr__
се извиква, когато присвоявате стойност на атрибута на даден обект. За да не изпаднете в безкрайна рекурсия, ползвайте object.__setattr__
class Turtle(object):
def __setattr__(self, name, value):
print "Setting attribute: " + name
object.__setattr__(self, name, value)
turtle = Turtle()
turtle.spam = "Spam" # prints 'Setting attribute: spam'
Класовете нов стил имат специален метод __getattribute__
, който работи подобно на __getattr__
, с тази разлика че се извиква винаги, без значение дали обекта има такъв атрибут или не. Отново, за да не изпаднете в бездънна рекурсия, ползвайте object.__getattribute__
.
class Crab(object):
def __getattribute__(self, name):
print "Getting attribute: " + name
return object.__getattribute__(self, name)
crab = Crab()
crab.spam = "Spam"
crab.eggs = "Eggs"
print crab.spam
print crab.eggs
Getting attribute: spam
Spam
Getting attribute: eggs
Eggs